Илияна Йотова: Развитието на планинските региони имат специфични нужди и се нуждаят от специфично финансиране
конференция „Планините - неоцененото богатство на Европа: Европейски политики за развитие на планинските региони“
Планинските региони в Европа и особено у нас се нуждаят от специално внимание. Това не е просто клише, а както ще видите от данните, които г-н Колев ще ви представи, ще се убедите, че проблемите, които срещат българите в планинските региони, са много сериозни. В тази връзка за мен е особена отговорност да бъда автор на доклада на Европейския парламент за развитието на планинските региони, тъй като те имат специфични нужди и съответно се нуждаят от специфично финансиране. Илюзия е да мислим, че може да решим проблемите на парче, както за съжаление досега се е случвало с тези проблемни области. Решението се крие във взаимстване на добрия опит на други планински райони в ЕС и прилагането му към българските условия. Нашите планини са една от визитните картички на нашата страна, но трябва да се научим как да се възползваме не само от тяхната красота, но и от техните възможности.
Пет са ключовите думи на този доклад - пари и инвестиции, околна среда, демография и работа!!!
Най-важния проблем, пред който са изправени планинските региони, безспорно е обезлюдяването. Както ще стане ясно от проучването на г-н Колев българските планини страдат именно от това, а дори има изчезващи села и общини. Но този проблем съвсем не е изолиран само за България - намаляването на населението в планинските региони е Европейски феномен. Поради миграцията от изток на запад и наличието на богати планини като Алпите, статистиката често може да покаже, че броят на населението живеещо в планините всъщност нараства. Ситуацията съвсем не е такава, както се вижда от нашите планини и особено и от Карпатите. Дори в Италия, където се намират сред най-богатите планински региони има подобен проблем. Населението в богатите части на Алпите расте, привлича все по-голяма част от туризма, а бедните местности се обезлюдяват и губят своите перспективи, особено в Апенините.
За спиране на тази тенденция на обезлюдяване е нужно изграждането на работеща икономика и създаването на заетост. Само така можем да задържим младите хора в планините и да спрем обезлюдяването, а защо не и да постигнем реален растеж. Докато изготвях моя доклад за планинските региони в Европейския парламент проведох редица срещи с местни власти, неправителствени организации и представители на бизнеса. С тях очертахме главните проблеми и възможностите на планинските региони, за да насочим инвестиции от страна на Европа. Експертизата сочи, че планинските региони са особено чувствителни на промяната в климата и замърсяването на околната среда и страдат от различни общи проблеми. Наясно сме и аз и моите колеги, и това стана ясно от проведените срещи, че една от първите задачи е изработването на работеща дефиниция - що е то "планински" регион. Не от любов към дефинициите и формалностите, а защото така можем в голяма степен да се възползваме от възможностите на политиката за сближаване. Такава дефиниция има в земеделския фонд, но не и за регионалния. Моят доклад цели да осигури целеви инвестиции в планините, но за да може да поискаме такива от ЕС трябва първо да определим къде ще отидат те. Този въпрос е особено актуален за България, защото моята амбиция е инвестициите да отидат в най-силно нуждаещите се региони, а не просто да останат в София, която също може да се определи като планински регион. Именно затова в моя доклад има специална точка, в която се гледа инвестициите да бъдат насочени към слабо развитите планински региони.
Освен изграждането на дефиниция за планинските региони в регионалната политика, задачите, които си поставяме с моя доклад, можем да разгледаме най-малко в три посоки.
Какъв е нашият подход? Първо, да направим обобщение на всички възможности, които дава европейското финансиране до сега, второ да потърсим допълнителни резерви, все още неизползвани и трето да заложим в следващия финансов период целеви средства за планините.
Първо: Ние сме на мнение, че има необходимост от преглед и обобщаване на досегашния инструментариум, който може да се използва за развитието на тези региони в неговата цялост. На европейско ниво съществуват редица програми и политики, които имат пряко и непряко отношение за планинските региони. Големият брой подобни политики създава трудност за координиран и ефективен подход към планините и също така сериозни трудности за местните власти в планинските региони. Аз смятам, че те могат да бъдат събрани в една обща "програма" за планинските региони на Европейско ниво, която да осигури по-ефективен и лесен достъп до европейски средства за планините.
Второ: Да потърсим допълнителни възможности на европейско ниво и с европейски подход за целите на сближаването и развитието на тези региони заради тяхната специфика и накрая.
Трето, но не на последно място, конкретното ни предложение за следващия финансов период за едно по-голямо внимание върху тези региони:
- конкретна програма за тяхното развитие и изравняване на стандартите;
- отделянето на целеви средства, особено за слабо развитите.
Дори отделянето на не особено внушителните на пръв поглед 5% от средствата на политиката на сближаване би означавало 17,6 млрд. целево отделени за планините в Европа, допълнително на вече съществуващите средства, ако се вземе текущия бюджет, който може да бъде още по-голям за следващия финансов период. Именно за това ще се боря за следващия програмен период и предвид силната концентрация на планини в България очаквам голяма част от средствата да бъдат отделени за нашата държава.
С местните власти от планински региони говорихме надълго и нашироко за насоката за инвестиции, свързани с политиката на сближаване. Накратко те могат да бъдат обобщени като отговорно и устойчиво възползване от природните ресурси на планините. Първата отправна точка в използването на тези ресурси задължително трябва да бъде опазването на околната среда и това е силно застъпено в моя доклад. Подобно отношение към природните ресурси е абсолютно необходимо за дългосрочно развитие, защото потенциала за икономическо развитие се крие именно върху тяхното богатство. В доклада е подчертана основната роля на малките и средни предприятия като двигатели на икономиката и основните осигурители на заетост. Чрез подкрепата на малките и средни предприятия засягаме пряко туризма, за който общото мнение е, че представлява най-добрата възможност за развитие на планинските региони. Най-добра дългосрочна перспектива има в еко-туризма и селския туризъм, които се възползват от уникалните природни богатства на планините и не замърсяват околната среда. Показателно за особените природни богатства на България е това, че сме 4-ти в Европа по процент планини покрити от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Освен очевидното признание за българската природа, това показва и отлични възможности за икономиката, тъй-като местностите защитени от Натура 2000 са силно атрактивни за туристи и е изчислено, че привличат от 15 до 30 млрд. евро годишно от посетители.
Образованието и особено обучението са също много важни за развитието на планинските региони и моят доклад има цяла глава посветена на тях. Приоритет трябва да бъдат занаятите, които са част от т.нар. "зелена" икономика и допринасят за опазване на околната среда, като например еко-туризма, горското стопанство и сектора на възобновяемата енергетика. Особен акцент е поставен върху дуалното образование, за което има отлични възможности в планинските региони. То е една от т.нар. "най-добри практики", които можем да взаимстваме от Европа, като например от Баден-Вюртемберг, в който има около 2% безработица и заслуга за това има и дуалното образование, което се предлага там.
Инфраструктурата в планините е особено важна тема за България и тя е засегната в моя доклад. Акцент е поставен върху свързаността, а именно прокарването на високоскоростен и надежден интернет. Той е абсолютно необходим за да се осигуря оставянето на младите хора в планините и също така създава добра среда за развиване на различни видове бизнес и заетост. Всъщност в Европа броят на т.нар. "независими професионалисти", които имат свобода да изберат къде да работят и живеят е нараснал с близо 50% от 2004 до 2013 г. За тяхната дейност е нужна единствено висококачествена и надеждна интернет връзка и достъп до транспортна инфраструктура. Междувременно, проучване на ЕС за географските особености на регионите ((ЕСПОН ГЕОСПЕКС)) разпознава планините като местности, с особена атрактивност за заселване и живот. България е сред държавите с най-нисък % независими професионалисти, а същевременно имаме силно развит ИТ сектор. Това е едно от нещата, върху които можем да се концентрираме с реален резултат.
Чрез този доклад се надявам Европейските институции да се разграничат от досегашния си подход да разглеждат политиката за сближаване на регионално ниво. В момента най-много внимание, например, се отделя на Алпите - един богат регион с вече развито добро сътрудничество. Аз смятам, че е нужен и тематичен подход, който освен всичко не се конкурира с регионалния, а напротив, единствено го допълня. Затова искам да изразя специални благодарности за сътрудничеството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и тяхната програма за целеви инвестиции в Родопите, Северозападна България, Странджа - Сакар, слабо развитите, планински, полупланински и гранични региони. Тази програма и координацията с моята работа за планинските региони в Европейския парламент могат наистина да допринесат за прокарване на нуждите на България в ЕС и да постигнем реални резултати.
